Община Копривщица

ОБЩИНА КОПРИВЩИЦА

Съдържание

Разположение

Община Копривщица заема централно положение в Същинска средна гора и периферно в Софийска област в границите на Южна България. Уникалността на местоположението се определя от природната област в която попада общината – Средногорие. Територията на общината е в границите на водосбора на р. Тополница. В природно отношение се открояват две зони – речната долина на р. Тополница наричана от местното население Тополка и окръжаващи планински масиви. Средната надморска височина за територията на общината е 1172м, а на самият град е 1060м. Местоположението на общината определя доминирането на умерено-континентален тип климат, а в районите с над 1000 м.н.в. и на планински тип климат.

Обща информация

По-голямата част от територията на общината е заета от гори от обикновен бук, които са приспособени най-вече към по-влажни местообитания. Като отделни петна във буковите гори са разпространени различни тревни формации. В централните части от територията на общината се срещат площи заети от изкуствени насаждения от бял бор, както и селскостопански площи, значителна част от които се стопанисват от местното население под формата на пасища или ниви, в които преимуществено се отглеждат картофи. Животинският свят е изключително разнообразен. В близост до града има и няколко защитени територии, подходящи за любителите на екологичния туризъм. Поддържаният резерват „Богдан” (обявен за такъв през 1972 г.) опазва вековна букова гора. В него се намира историческата забележителност Детелинова грамада и средногорският първенец връх Богдан (1604 м). Друга защитена територия е „Донкина гора” (обявена за защитена територия през 1979 г.). Световната природозащитна мрежа НАТУРА присъства и тук с две обявени зони. Тук може да бъде видяна двойка от редкия и световно застрашен от изчезване вид царски орел.

Много са легендите за създаването и основаването на града. Според една от тях мястото, където се намира Копривщица, било много плодородно и често там почивали кервани и стада с овчарите си. На това място се заселил старобългарски род със своите стада – така наречените „Жупа” – и така било поставено началото на Копривщица. Според друга легенда Копривщица е основана от „болярката от Рила”, която се заселила в местността с добитъка си и измолила от османския султан да я обяви за владетелка на Копривщица. Той й дал ферман, с който селото получило големи привилегии. В него султанът нарекъл Копривщица „Женска поляна” – така по-късно османците наричали Копривщица. Според трета легенда селото е заселено от български бежанци, потомци на големи български родове, боляри, скотовъдци и животновъди, които след падането на България под османско владичество (края на XIV в.) се изселили тук. Сред тях били тримата овчари – Ламбо, Тороман и Арнаутин, които основали днешните махали Тороман махала, Ламбовска и Арнаут махала. Всички легенди обаче са единодушни по отношение на това, че Копривщица е създадена в края на Второто българско царство (края на XIV в.). Независимо коя от тези истории се доближава най-много до истината за произхода на селището, едно е ясно – през дългата си история градът наистина се е ползвал с привилегии пред султанската власт. Мястото е голям културен център, където се развива засилено занаятчийство. Това обаче прави градът привлекателна плячка за кърджалиите и той три пъти бива ограбен и опожарен. Въпреки това трудолюбивите граждани всеки път възстановяват града и го съхраняват до наши дни.

Копривщица винаги е будила интерес със своето историческо минало, свързано с икономическия и културния възход на българския народ през епохата на Възраждането (XVIII – XIX в.). Архитектурата на Копривщица е свързана с цялостното историческо развитие на българската възрожденска архитектура, запазена и до днес. Градът е родно място на някои от най-големите имена на България.

Тук са родени Любен Каравелов, Димчо Дебелянов, Тодор Каблешков, Георги Бенковски и редица други големи наши дейци в разнообразни сфери. На копривщенския мост „Първа пушка“ е и мястото, където избухва Априлското въстание. Градът безспорно заема централно място в миналото на България.

През 1952 г. е обявен за единствения град музей в страната, а от 1971 г. е архитектурен и исторически резерват, разполагащ с 388 архитектурни, исторически, художествени и етнографски паметници. През 1978 г. е признат за национален архитектурен резерват с международно значение и за селище на международен туризъм. В края на 2021 г. Копривщица е избрана от Световната организация по туризъм към ООН за един от финалистите в конкурса „Най-добрите туристически селища“.

Контакти