Община Мирково

ОБЩИНА МИРКОВО

Съдържание

Разположение

Община Мирково се намира в административните граници на Софийска област, в централните части на Република България. Общината е разположена на 62 километра, на изток от град София, в западната част на Златишката котловина, като северната й граница попада върху южните склонове на Стара планина, а южната – върху северните склонове на Средна гора. Общината е съставена от общинският център – село Мирково, пет други села и шест махали, които са с население под 500 души (Бенковски, Брестака, Буново, Илинден, Каменица, Мирково, Плъзище, Преспа, Смолско, Хвърчил и Черковище.).

Обща информация

Мирково мост

Голямото разнообразие на релефа на общината определя структурните особености в отделните части на нейната територията, включващи планински масиви от Стара планина и Средна гора и част от котловинното поле, заключено между тях. Това разнообразие е фактор, определящ различията в териториалния обхват на отделните кметства. Общината попада в преходно-континенталната подобласт на Европейско- континенталната област и най-общо климата може да се определи като умерено – континентален. През територията на община Мирково преминават няколко сравнително малки реки, притоци на река Тополница. От тях с най-голям водосбор е река Смолска, следвана от река Буновска. На територията на община Мирково се намира част от защитена местност – „Арамлиец“, в землището на с. Каменица, община Мирково, Софийска област. Ендемични пастителни видове за района са Йордановия лопен и Урумовия карамфил. Само тук се срещат в България и редките видове шахматовидна ведрица, която е евросибирски вид, едролистната къпина, както и рубиновата детелина. Във фауната, подобно на флората, господстват северни елементи. Видовия състав на земноводните, влечугите и бозайниците не показва особени различия от териториите на север от разглеждания район. Орнитофауната е добре представена.

църквата в МирковоГолямото разнообразие на релефа на общината определя структурните особености в отделните части на нейната територията, включващи планински масиви от Стара планина и Средна гора и част от котловинното поле, заключено между тях. Това разнообразие е фактор, определящ различията в териториалния обхват на отделните кметства. Общината попада в преходно-континенталната подобласт на Европейско- континенталната област и най-общо климата може да се определи като умерено – континентален. През територията на община Мирково преминават няколко сравнително малки реки, притоци на река Тополница. От тях с най-голям водосбор е река Смолска, следвана от река Буновска. На територията на община Мирково се намира част от защитена местност – „Арамлиец“, в землището на с. Каменица, община Мирково, Софийска област. Ендемични пастителни видове за района са Йордановия лопен и Урумовия карамфил. Само тук се срещат в България и редките видове шахматовидна ведрица, която е евросибирски вид, едролистната къпина, както и рубиновата детелина. Във фауната, подобно на флората, господстват северни елементи. Видовия състав на земноводните, влечугите и бозайниците не показва особени различия от териториите на север от разглеждания район. Орнитофауната е добре представена.

Историческите изследвания показват, че Мирково е съществувало и по времето на Второто българско царство, чието население е дочакало робството при Иван Шишманова България и е взело дейно участие в организираната борба срещу Турците. Бистрите пенливи балкански води и гъсти гори, покриващи някога южните склонове на Стара планина, са били място за лов и препитание на първите заселници в землището на бъдещото Мирково – траките. Следи от далечни времена са открити при разкопките под Денината плоча, Ортова и Уста. Намерени са глинени съдове, метални палешници, бойни копия от преди близо 2800 години и други предмети. Старо тракийско селище, превърнато в крепост е имало на Яламово тепе. То е служило за отбрана срещу набезите на нахлуващите от север славяни, които се настаняват тук през VІ – VІІ век. От времето на римската епоха в една нива в местността Армудере е била открита гробница. Намерени са в нея предмети – обеци и глинени съдове.

Предполага се, че в нея е погребан златен римски сановник. Има останки и от времето на Средновековието – църквата св. Георги разкрита преди десетки години, е от VІІ –VІІІ век, от времето на Второто Българско царство. По време на римското господство на Градище, както показва и самото име е имало крепост от Х век, която охранявала прохода за Етрополе.

Преди Освобождението  селото се е населявало от българи и турци, които са били групирани поотделно и са съставлявали две махали. Поради бедното си положение мирковчани по време на робството са прибягвали към гурбетчийство. Те са се отличавали като много добри майстори занаятчии, зидари, подковачи, дърводелци, железари, млекари и търговци. Въпреки робството, в мирковчани не угасва искрата на родолюбието. Между 1830 и 1840 година мирковската колония в Цариград създава сдружението наречено Мирковски вакъф, което си поставя за цел да подкрепя всеки мирковчанин, дошъл в Цариград, както и да набира средства за подпомагане на далечното родно село. Така през 1834 със средства на вакъфа е построена църквата Св. Димитрий, а през 1863 – 1864 година – сградата на училището. През 1884 се създава първото читалище в селото – огнище на просвета и култура. Силната турска власт в селото е пречка за създаване на таен революционен комитет, с каквато цел идва в Мирково Васил Левски. Въпреки това в борбата срещу турското робство, Мирково дава двама участници в четата на Панайот Хитов, шестима участници в Априлското въстание и 28 опълченци в Руско-турската освободителна война.

През 1878 година в Мирково е построена първата бирена фабрика в България. През 1890 година училищния инспектор Тодор Йончев и писателят Тодор Влайков, с участието на мирковчани, създават първата българска кооперация, наречена Мирковско взаимодавно земеделско дружество орало, преименувано по-късно на Първа Българска Кооперация „Пчела”.

Контакти