ОБЩИНА ЧАВДАР
Съдържание
Разположение
Община Чавдар се намира в Софийска област – Югозападен планировъчен район, в Златишко-Пирдопската котловина със средна надморска височина 570 м. На север е оградена от Стара планина, а на юг – Средна гора. Климатът е умерено-континентален, повлиян от географското разположение – Средна гора възпрепятства проникването на средиземноморското климатично влияние. Континенталният характер се смекчава от Стара планина, която служи като преграда за северните ветрове. Характерни са по-меката зима и по-хладното лято в сравнение с другите райони в България, както и температурните инверсии, главно през зимата. Територията на общината е 70 797 дка – една от най-малките общини в страната. През територията на общината протичат реките Тополница, Селска река, Челопешка река, Кьой дере и Чам дере, от които само река Тополница е с постоянен дебит. На територията на общината няма регистрирани рудни и нерудни находища. Естествената растителност е представена от дъбови, габерови и букови гори. Тя се характеризира с голямо видово, фитоцено логично и екологично разнообразие. Фауната е представена от риби, земноводни, влечуги, птици и бозайници. Уникална природна забележителност близо до с. Чавдар е водопад „Казаните“. Тя представлява съвкупност от 5 малки водопада, които образуват еврозионни котли.
Обща информация
Село Чавдар е наследник на най-старото население, откривано от учените в Средногорието, доказателство за което са археологическите разкопки на селищната могила край р. Тополница, показали, че организиран живот тук е имало още преди 7000 години. Открита е изключително ценна рисувана керамика, която по-късно е предоставена на специалисти за проучване. В работата върху селищната могила, която по същество в праисторическите времена е представлявала поселение върху наколни жилища край реката, се включват археолози от Великобритания и с тяхно участие е извършено стратиграфско сондиране на терена, което от своя страна доказва съществуването на седем културни пласта. Южната страна на селището е била предпазвана от реката. Поради благоприятните условия, животът в местността, макар и с известни прекъсвания, е продължил от ранния неолит до ранното средновековие. Част от съдовете от тази епоха са възстановени и се съхраняват във фондовете на Археологическия музей.
Според някои историци през Средновековието в местността “Кьой дере” е съществувало българско селище под името Марково, за което пише в известното Добрейшево евангелие от XIII-ти век. Първите писмени сведения за днешното село Чавдар датират от 1430 година в османски регистър на тимари, зеамети и хасове от Никополския санджак. Записано е под името Коланлар (производно от мн. ч. на турската дума колан – “кон”, т. е. място с много коне, конско пасище), с 29 данъкоплатци – юруци. Името си Коланларе селото носи до 1899 г., когато при управлението на кабинета на Либералната партия населението му приема то да се казва Радославово, на името на водача на партията – д-р Васил Радославов, който е бил и Министър-председател. На 05.02.1946 г. Радославово е преименувано на Чавдар, което име носи и до днес. С указ на президента № 250 от 15.08.1991 г. село Чавдар става самостоятелна община.
Предпоставка за осъществяването на културно-исторически туризъм е наличието на останки от съществуването на селище по поречието на река Тополница от раннонеолитната епоха. Богатият културен календар на Чавдар предоставя възможност на посетителите да се запознаят с пъстрата палитра от обичаи и местни фолклорни традиции.
Контакти
- с. Чавдар, ПК 2084, ул. "Христо Ботев" № 9
- obchavdar@abv.bg
- +359 7189 2261
- https://www.chavdar.eu/